Кога, как и защо е необходимо да разкриваме рисковете, свързани с използването на AI?

[ElenaVarzilova]

Аз съм учител по български език и литература. Книгата никога няма да бъде далече от ръцете ми и винаги първо нея ще подавам в ръцете на учениците си. 

И тъй като художествените текстове, без значение кога са създадени, владеят магията да пренасят през времето и пространството всяка мяра за света и живота по принцип, аз мисля, че днес децата трябва да откриват в тях и добавена стойност. 

Например: те трябва да изучават  „Бай Ганьо“ днес и заради това, че трябва да могат да разпознават „ганьовщината“ както в чуждите, така и в собствените си дигитални профили и да избират гражданската доблест пред лесната популярност.

Ако четат „Железният светилник“ , трябва да разберат, че традициите и моралът са онази здрава почва, върху която да градят своята идентичност в днешния така глобален свят.

Винаги, когато е възможно,  си поставям и такива отвъд литературни цели, защото днес алгоритмите вече влияят на много от нашите решения. И точно заради това децата днес се нуждаят от някакъв свой вътрешен филтър, за да не се изгубят.

В това е и големият смисъл на проекта "Анатомия на самотата - от острова до AI". С него свързахме темата за самотата на Робинзон Крузо с темата за самотата в дигиталната ера посредством паралел със съвременния казус за Адам Рейн - момчето, което през август 2025 г. се самоуби след няколкомесечен разговор с ChatGPT, а родителите му към момента водят дело срещу Open AI, защото откриват намесата на чатбота в решението на момчето да посегне на живота си.

Този паралел превърнахме в краен резултат: дигитално приложение за самоконтрол пред екрана - "Социален компас". 

Това е проектно базирано обучение, което  свързва знания и умения от областта на литературата, философията, физическото възпитание и спорт, математиката, биологията и информационните технологии. 

Дигиталната изолация е критичен проблем - случаят с Адам Рейн показва колко фатални могат да бъдат последиците, когато ИИ замени човешкото общуване. Крайно време е да си дадем сметка, че докато ние възрастните обмисляме как да въведем ИИ в учебните часове, вече голяма част от учениците са в задънена улица, изградили са вредни навици и култура за работа с ИИ, погрешно разбиране за смисъла и приложението му - няма учебен предмет в училище, по който целенасочено да се информират за всички рискове при работа с ИИ или да експериментират целогодишно с потенциалните му творчески възможности. Самообучават се и често в това самообучение сами не успяват да надскочат оценка Среден 3. Извън някои специализирани паралелки в специализирани училища в страната децата масово използват ии на примитивно базово ниво - копи-пейст. А наред с това и опасно припознават в него човешка компания, когато са сами. 

Вярвам, че всеки учител през призмата на учебното съдържание по всеки предмет не просто би могъл, а е длъжен да изгражда тази нова и така необходима култура за използването на този мощен инструмент. 

Надявам се  с този проект учениците ми да са разбрали посланието, че ИИ не е инструмент, с който да  ние да си създаваме нови социални проблеми, а е инструмент, с който да опитаме да решаваме такива проблеми. 

Това е моят начин, а какъв е вашият?

[DiNikolovа]

Аз съм учител по информационни технологии (ИТ) от екипа преподаватели, който стои зад реализацията на този мултидисциплинарен проект, създаден в резултат на проектно-базирано обучение.

В проекта „Социален компас“ ИТ служат като инструментален мост, който превръща философските и литературните идеи в реален, работещ продукт. Чрез концепцията за учене чрез преживяване учениците преминават от пасивни консуматори към създатели, изграждайки съвременно уеб приложение за справяне с екранната зависимост.

ИТ средата предоставя и възможност за иновативно взаимодействие с Изкуствен Интелект (AI) чрез prompt engineering. Работата с AI не само улеснява процеса на разработка, но и задвижва ключови дискусии относно дигиталната етика, алгоритмичната безопасност и личната отговорност онлайн. Така технологиите се утвърждават не просто като средство за програмиране, а като катализатор за изграждане на критично мислене и дигитална култура.